Сега вече сме в ЕС... Границите паднаха....за някои.....във някои....
Само, че преди не беше така....
Имаше период, в който масово младите хора "бягаха" зад граница.... Тогава ги наричаха "бежанци"...
А какво беше в душите на тези, които останаха тук...и най-вече на родителите......
Какви мисли минаваха през главите  на майките нощем, какво се четеше в отворените, чакащи очи, на тези,които си отиваха от тоя и от твоя свят, без да  дочакат да се върнат у дома?....


Писмо до никъде


На една майка,
чиито син избяга
с лодка зад граница
Посвещавам!

Богомил Тодоров
 
Пишеш ми: Печеля. Пишеш ми: Добре съм.
Пишеш ми: Живот живея тук!
Тъй да бъде, майка, но не крий адреса,
ти си ми останал, ти и никой друг.
Бързам да ти кажа: татко ти почина..
Нощем, как се правеше, че спи!...
Дума зла за тебе не продума, сине,
но от мисли, мисля, се стопи.
Помниш го: Пред всички гледаше открито,
но веднъж дойде за теб властта...
Толкоз срам бе, майка! ....Свел очи залитна
и отнесе своя срам в пръстта...
Скръб и радост, сума свят събират
Аз изпратих татка ти сама.
Простичка жена съм, твърде не разбирам,
чума ли е влязла у дома?
Ни съседки идват сол да ми поискат,
ни познат ми носи новини.
Две мишлета храня - с тях сега съм близка...
Но каква е моята вина?
Майка си изсуква всяко живо чедо
( грижа блага, нека няма край),
но добър човек ли, зъл злодей ли гледа,
бежанец ли? - майката не знай!

Ей, от тук те късах - от сърце и тяло -
с друга кръв кръвта ли ми смени?
Състарих се, майка и съм погрозняла,
но КАКВАТО БЯХ, ме запомни!...
Обади се, сине, имаш ли си булка,
то душата се руши сама...
И поне набръчкан - прибери се тука!
да се срещнем в черната земя.....

настръхнах.... basst, благодаря ти, това стихотворение не го знаех.... :((((

Аз също...имам го от години.....всеки път се чувствам така, когато го чета..реших да го споделя с всички ВАС!

Къса се от сърцето мъката и струи през ежедневните размисли и кара човек да се замисли за родния дом и припомни миналото си в днешното настояще.
Поздравления за това !

Много е силно, Басст, наистина... и това е животът на немалко хора, макар че сега не човек винаги може и да се връща по-често, може и да се върне завинаги, ако реши, докато навремето минеш ли "отвъд" връщане нямаше.

стана ми тъжно и толкова безнадеждно...

че днес хората, които докараха навремето това положение раздават морални присъди....

Благодаря ти... но днес не могат да оценят това, което имат, защото гледат на него....като на даденост.... Говоря за свободата да излезеш, да можеш да търсиш щастието си или прехраната навън...но и да можеш да се върнеш...

И едно време и сега гурбетът не е лесен... но колко по трудно и страшно е да не можеш да си дойдеш...и тук да те чакат...и нищо да не знаят за теб..:(((

Беше.... сега вече не чак толкова...но има хора, които си отидоха с тая мъка..по децата...там някъде..далеч от дома, от сърцето...

Ситият на гладния не вярва, нали помниш....

Кофти времена бяха... а колко са онези, които са били заловени по границите и са писани "безследно изчезнали" само защото са имали смелостта да се искат да живеят нормално, а не в клетка... Сега наистина е доста по-лесно, особено ако става въпрос за Европа – с нискотарифните линии, всичко е въпрос за няколко часа.

Пиша си с един пич, който от 11 години живее в Гърция. Той ми е разказвал как е бягал..."Не знаеш, какво е да лазиш по браздата, през нощта и по теб да стрелят български граничари..... и това, защото исках да имам пари и по-добър живот. Сега съм в Гърция от толкова време, а все още сънувам България. Прибирам се тук, вече, нормално, свободно, но съм чужденец в собствената си държава. Виждам как продължаваме да сме зле и пак си връщам обратно. И всяка година си казвам - още малко, още някой лев, тая година ми е последна...и така 11 години".....:(((

по голямо мъжество да оцелееш тук? Да мизеруваш, да броиш стотинките си, но да вървиш изправен, да гледаш гордо и да гледаш с пренебрежение ес класите и сувовете? Да си имал възможност да стигнеш до тях, но да си плюл върху нея, защото така си решил? Да си предпочел да бъдеш, пред това да имаш....

Мъжество е... но е трудно да го отстояваш...трудно е да го обясниш на децата си, когато те попитат "А ти защо остана?"....и това да го направиш само с примера си..."Ето, аз съм тук, останах и успявам"..засега...

Да, със сигурност е по-голямо мъжество, но е трудно да обясниш на децата си, когато те питат: "Защо другите имат, а ние нямаме". Ако им отговориш, че една голяма част от онези, които "имат" са мошеници, направо им показваш пътя по който да поемат; а на философските отговори за морала, честността, величието и т.н., дори и разказани по детски не хващат вяра, тъй като не разбират защо след като си честен и добър, не си щастлив, че и хората покрай теб. Аз също съм тук и едва ли някога ще замина "за другаде", но понякога се чудя дали си струва да се проявява мъжество тук, или е по-добре човек да се радва на спокоен живот навън?

Познавам няколко "избягали". Забелязвам, че всеки е обиден от нещо и обидата е това, което го държи надалеч колкото и да му се иска да се върне :-(

\m/
//

Абсолютно! Няма логично обяснение...поне аз не мога да дам, защо аз и баща им си изкараваме парите по честен път, бащи им работи на две работи, и двамата сме с образование и пак не става...Не стигат някой път и за елементарни неща..:(((
Но не мисля, че е лесно и на тези, които отидоха за повече пари навън....Поне не на всички. Аз имах шанса да работя навън, командировайки ме - по 2 седмици, всеки месец.... Знаех, че ще се върна на 2-рата седмица...Беше ад...В момента, в който кацаше самолета, аз вече мечтаех той да е във въздуха в обратна посока към България.... Затваряш се вечер в хотела след работа и седиш там, четеш нещо, което си носиш, най-много за 1-2 часа да излезеш с колегите, които бързат да се приберат у дома си...И когато ми предложиха да остана там за постоянно, просто отказах, без децата си, без семейството си....беше немислимо!

Представяш ли си, колко е силна и дълбока обидата, за да те държи далеч от дома, от България?..:(((

любима песен и стихат е силен, искрен

и коментарите са точни за всяка страна, прав е злика за обидата, и е истина че веднъж като си тръгнал всяко връщане е крачка назад в зависимост какво, къде и как търсиш.
Преди 11 години не стреляха по границата, преди 17 купувахме билети за отиване и връщане и zaминавахме без да гледаме назад, без да рушим е после ни застрелваха с думи че сме се предали, че нямаме гордост да се борим, че сме страхливци и т.н.и т.н.и т.н.и т.н....

Всеки има право да иска да бъде щастлив и да живее по-добре.... Но дали може да отстои взетото решение, което на пръв поглед изглежда много лесно - ще отида навън, ще спечеля и ще се върна...:(

хм, повярвай ми не всичко е за пари.
И не всички мислим да се връщаме :)е правим го по празници, за сватби и погребения... и всеки път от самото летище се подлагат ръцете онези гордите дето не спряха да се борят, не е истина че живеем в носталгия, не подсмърчаме и не търсим парите по дърветата отдавна ги обраха от там...един ден си обещах да живея като бял човек, не е толкова трудно.

лек ден:)

Да, с личен пример. И не само. От голяма значение е детето да научи думите "България", "дълг" "отговорност", "чест" и още няколко, както и какво означават, преди да се запознае със съдържанието на "лукс", "фьешън", "хайлайф", "VIP" и други поддобни. Тогава нещата стават някак си по-лесно. Казах го и по-горе. За предпочитане е да бъдеш, отколкото да имаш, ако не ги можеш и двете...

Не плачи майко, не тъжи,
времето такова се роди.
С гордоста твоя си ме дарила,
вдигни си глава мъдра,
твоя син неочаква, това,
което съдбата е отредила.

Калчо

малко трудно е да го разбере. Имам доста познати, които станаха невъзвръщенци(това беще термина с който ги дамгосваха). Трудно беше и за роднините им останали в БГ, гледаха ги накриво и им правиха спънки за всичко.

О, не казвам, че е само за пари... аз поне за това го направих, и не можах да се преборя с носталгията....
Но пък много сме, различни сме..всеки сам си знае най-добре, защо и как е заминал, и дали иска да се върне или там му е по-добре...:)
Лек да е и твоя ден! Дано да си намерил, това което си търсил и да се чувстваш добре...Това е най-важното..:)

Много яко стихотворение,спор няма.Ама светът днес е друг,можеш да ходиш и да се връщаш.Геройство е да идеш.геройство е и да останеш,въпрос на избор на гледна точка.Аз за себе си искам да съм опитал от всичко.И искам да си го подредя 6 месеца в България-от април до септември -и 6 месеца -Англия...Успявам да го правя вече 3 години и ми е супер.Широк поглед и свободно време...

Така е..по принцип си прав....Но както казва и Принца...Знаеш колко трудно е да се обяснят тези думички и да ги защитиш...на фона на това, което става в БГ. Има моменти, в които направо седиш и си мислиш, какво щеше да е ако си станал мутра, проститутка.... и т.н. а не да бачкаш като хамав и да се чудиш как да подсигуриш децата си...

[Мама би се гордяла, че успяла да възпита такъв син! :)
Поздравления!

Точно....И като си помислиш защо? Кому беше нужно това? Да пречиш на някой да търси щастието си другаде, да заробиш родните му тук.....

Супер! Така трябва да бъде - да имаш свободата на избор...а не да бъдеш ограничаван....Дано сега младите да оценят това право.....:)))

е тук да бъдеш, Баст, но и да имаш е трудно. А и надали другаде това става лесно. Където и да идеш, все ще е трудно да бъдеш или да имаш...

Някой да е казал, че ще бъде лесно? Аз поне нямам спомен да са ме учили...порасни и ще ти бъде лесно..:)
Сърбойците казват "Животът е курав и сурав, и по-скоро курав, от колкото сурав"....

че някой е казал, Basst! Просто се чудя, щом навсякъде е трудно това, защо ни е да вървим другаде...;)

Подари ми ги приятелка когато "бягах".
Благодаря ти за тях.

Аз съм от "онези"
И не, не съм бежанец.
Вратата за дома е винаги оторена.
Преди около година бях на ръба да се върна в България. Бях подписал и предварителните договори. И потърсих детска градина за шефа.
И колкото и да ми спорят близки и далечни, аз няма да причиня това на детето си. В момента моите желания са малко по-назад. Защото искам да помогна в изграждането на Човек. Или поне да дам шанса за правото на избор.

Може би ставаме по-силни, като преодоляваме трудностите, като се доказваме... едва ли има някъде по-лесно...едва ли някой ще ни дава наготово или както казва bambola "парите по дърветата отдавна ги обраха"..:)
Това да отидем другаде, в един по-добър свят... да не ти казвам как ми звучи...;)

Важното е да постигнеш душевен мир и спокойствие най-вече със самия себе си. Аз не можах... И винаги е хубаво да знаеш, че вратите не са затворени..а винаги има дори една, но винаги отворена за теб!
Пожелавам ти много късмет и успех! :)) Стискам палци! :)*

Благодаря ти за палците, винаги има нужда.
Да, хубаво е да знаеш, че на твоята майка няма да й се наложи да пише подобно писмо. И мирът и спокойствието идват с убеденоста за правота.
А аз съм убеден.
и за пожеланията ти...

и да ти звучи, този "един по-добър свят" чака всички нас и ще ни дочака, вервайте ми...;) Обаче хич не се и надявай, че като преодоляваме трудностите, ставаме по-силни! Все по-изморени ставаме и все по-бързо отпадаме, Basst, и нищо повече.

Можех...имах шанс да стана мутра. Но се тук се намесиха сенките на прадедите ми, които (не един от тях) са умрели в името на България, без да търсят нищо от нея. При такова наследство имах ли правото аз да паразитирам върху земята, попила кръвта им? Не, хиляди пъти не...А ако вярнаш искрено в едно нещо, не е трудно да го предадеш и по-нататък. Мъката идва, когато думите и делата се разминават. Малките го усещат безпроблемно и не са двулични за да го премълчат...

Хей, не съм и помисляла да упреквам който и да е било в това което е, в това дали е решил да остане или да замине! Просто казвам, че не е лесно, за никой....и е трудно да възпитаваш децата си на дълг и достойнство на фона на това, което става тук! Те го виждат, но е трудно да го проумеят...

А не! Няма да се предаваме я! Вярно е, че с годинките се натоварваме и се уморяваме, но все още държим.... малко повечко оптимизъм е необходимо..;)

Знаеш ли какъв беше споменът ми, когато си затворех очите вечер - децата ми, тогава бяха по-малки, аз отворях огромния куфар и когато се обърнех да си взема дрехите, установявах, че някое от тях е легнало вътре, свито....и всичко ми се обръщаше вътре..:((( И като ме изпращаха на асансьора и питах "Няма ли да ми пожелаете успех?" Отговорът беше "Не. Нека да се провалиш, за да те върнат у дома и никога да не заминаваш вече"..после следваше звън, когато вече пътувах и чувах "Нали знаеш, обичаме те, но искаме да си тук"..:(((

оптимизъм ни е необходим, Вasst, а да се вслушаме в думите на вдин велик българин: "Рънътъ прай бурбътъ!"
;)))

Не мой тъй! Отчайваш мъ..:)
Аз съм повече реалист, но отпимизмът е необходим...

къща не храни, Вasst, та даже и в чужбина да си, ама ти това, нали си го знаеш...

Ама без него..ич не става..:((

за който е пич!
;)))

Ето това е поантата :)))

не го знаех и аз,но ще си го сейвна...
Рядко съм попадал на толкова депресив неща...раздвоен съм...
И все пак - благодаря и поздрави!!!

Истината понякога боли...:(((( Но това беше някога...Сега е друго. Но стихотворението е страхотно, наистина!
Лека вечер и на теб!

как можа да го пуснеш това! Не знам за кой път го чета, знам кога е писано, и въпреки всичко сълзи ми изкарва. На мене, гьона.....

Значи не си такъв гьон....
Истинско, човешко е....затова стига до сърцето и те кара да плачеш....Какво значение има кога и за какъв период от нашата история е писано ...:(

"Помощта за майките на близнаци ще бъде намалена наполовина. В бюджета за догодина е предвидено вместо 2 400 лева, при раждане майките на близнаци да вземат 1 200. Отпада изцяло и еднократната помощ за майките-студентки редовно обучение, която за тази година е 2 880 лева. От сдружението "Настоящи и бъдещи майки" обявиха, че от премахването на придобивките за майките, в бюджета ще бъде спестен само 1 000 000 лева. От министерството на труда и социалната политика се оправдаха, че промените са направени от финансовото министерство."

Следващата стъпка е държавата да прекратва студентските права и трудовите договори на родилките. Ето затова продължават хората да заминават. Никой не е казал, че "там" е леко, Басст, но "там" поне срещу труда си получаваш относително нормален и спокоен живот.

Но наистина съществува и философския момент: ако човек не може да се чувства относително добре при една по-тежка ситуация, трудно може да се чувства добре и при по-добри условия - все ще си намери какво да му тежи.

Basst, много силен и тъжен постинг! Мъката на тези майки изпратили децата си на гурбет, изкарали поредица от безсънни нощти, е със сигурност много голяма... Но имат ли избор младите хора с тези заплати, които получават...
И аз съм оптимист и вярвам като теб, че все някой ден ще се променят нещата в Блгария, но и все по-често срещам отчаянието в очите на хората.
Поздрави за постинга!

Никой не спори за това! Всеки има право да търси щастието си....Никой не говори за безпричинното мрънкане и ритане само за спорта, а за едно оцеляване на границата на минимума...
А това с намаляването...просто нямам думи! Поредната тъпня! После защо не искали да раждат деца?! С какво да се гледат тия деца - аз от години не получавам детски, защото ме осигуряват на по-висока заплата, която всъщност не вземам... но поради високия брутен доход....клъц...айде! Спасявайте се! Като си имаш деца - гледай си ги демек!

Благодаря ти! Все чакаме...20 години...а аха.....голямо чакане! Аз съм изключително търпелив човек, нищо, че не ми личи, но все ми се струва, че вече ми свършва търпилото....
Децата ни имат право да бъдат щастливи. Дали ни харесва или не, ако решат, ще заминат..въпросът е да имат възможност да се върнат, и да знаят, че за тях вратата не е затворена!

Те добре, че не са се сетили да въведат данък "Деца" – родиш ли, и започват да ти удържат още 20% да речем...

Принце, ако обичаш с идеите.... по късни доби..... току-виж някой го прочел, къде не трябва!!!

Нека да се сетим и за поета... Богомил Тодоров е варненец, аз го помня - висока слаба фигура с дълго палто... Беше редактор на заводска многотиражка, живееше много бедно. Самоуби се през 1982.
Много чувствителен и талантлив човек!

Не знаех нищо за него.... Просто го прочетох случайно и ме разтърси дълбоко... И до сега като го чета, се разтрепервам... Благодаря ти, че сподели с нас. Само един чувствителен човек може да създаде такова нещо, което да докосне сърцата на хората...